159 1.8 MPI
166 2.0 TS (ex)
В случай, че някой се интересува от публикациите за които говорих по-напред, ето една от тях (на френски) - "За електродинамиката на движещите се тела"
http://classiques.uqac.ca/classiques...ue_encadre.htm
Останалите 4 продължават да се търсят.
159 1.8 MPI
166 2.0 TS (ex)
Каква е връзката между ел.крушка и квантовата механика.Защо колкото и да нагряваш едно тяло то не свети със синя светлина.Защо ако осветиш кондуктора на зареден електроскоп с червена светлина нищо не се случва а ако го осветиш с ултравиолетова светлина електроскопът се разрежда.Мммм?
Last edited by dimitar_vd62; 15-07-2017 at 18:55.
По некой път седа и си мисла, а по некой път само си седа...
Alfa Romeo 156 1.8ts 1997 - ex.
Alfa Romeo 156 1.8ts 2001
Връзката е, че крушката излъчва светлина а тя бива разглеждана като поток от елементарни енергийни кванти (фотони), които са обект на квантовата физика.
Това не знам, къде си го прочел, но не е вярно. Колкото температурата на едно тяло е по-висока, толкова излъчваната от него светлина е с по-висока честота. Светлината от видимия спектър с най-висока честота е бяло-синя.
Не си ли виждал, как се заварява с електрожен?
А пък, ако имаш впредвид син цвят с точно определена честота, то това няма как да се получи поради простата причина че в излъчвания спектър се съдържат и всички цветове с честота под тази на синия цвят. Поради тази причина не може да се види и зелен а пък при най-високата температура се вижда бял цвят, защото в него се съдържат всички цветове.
Заради фотоелектричния ефект, който е толкова по-силно изявен, колкото енергията на светлината е по-висока. Най-високочестотните области от светлинния спектър носят и най-много енергия.
Фотоните избиват електрони от атомите на електрода на електроскопа и поради това зарядът му намалява.
Last edited by ecotronic; 15-07-2017 at 21:10.
159 1.8 MPI
166 2.0 TS (ex)
Гледайки ламбата Макс Планк си задал некои въпроси и формулира квантовата хипотеза.Глей Da Vinci Learning Channel има поредица за квантовата физика.Тегава работа, не знам колко гънки трее да има човек на сивото вещество.http://www.тв-програма.bg/tv/da-vinci-learning/Петък/
Last edited by dimitar_vd62; 15-07-2017 at 23:28.
По некой път седа и си мисла, а по некой път само си седа...
Alfa Romeo 156 1.8ts 1997 - ex.
Alfa Romeo 156 1.8ts 2001
За да се опита един човек да проумее постановките в кватновата механика, е необходио преди всичко да се опита да забрави това, което знае до момента. А именно представите, които си е изградил за макросвета. След това трябва да приеме (насляпо) някои нови постулати, които със сигурност ще му се видят абсурдни.
Ето един такъв:
Ако "c" е скоростта на светлината във вакуум, то тя е максимално възможната за материята.
И сега идва интересното.....
"c" е постоянна и не зависи от скоростта на източника, който излъчва светлина.
Ако едно тяло А се движи по посока на излъчваната светлина със скорост V и V e много близка до "c", то разликата между "c" и V винаги ще е "c".
До момента всички знаем, че скоростите са векторни величини и се сумират или изваждат.
Т.e - според сегашните ни представи ако V e реално число, различно от 0, то няма как да бъде вярно
c - V = c, просто защото това би означавало, че V=0.
E - квантовата теория казва, че c - V винаги е равно на c, без значение стойността на V !!!
Самият Айнщайн е бил с големи резерви по отношение на тази теория. Това не пречи тя да се оказва вярна.
Изводът е, че поведението на материята в макросвета е коренно различно от това в микросвета. Поради това и представите ни, които сме придобили от наблюдението на макросвета, са абсурдни, когато биват отнесени към микросвета.
Дори математическите теории се оказват неверни, когато се отнесат към квантовата механика. Примерно добре познатата ни евклидовата геометрия, която е комутативна, се оказва неприложима в микросвета.
Т.е - произведението на 2 числа в комутативната геометрия:
A x B = B x A не е вярно и според некомутативната геометрия с която борави квантовата теория. A x B ≠ B x A.
Един от основоположниците на некомутативната геометрия, Ален Кон, илюстрира тази теория със следния прост пример.
Ако "взаимоотношението" ни с едно кенче бира се състои от 2 основни действия - "отваряне" и "изпиване", то последователността на тези 2 действия далеч не е без значение
Last edited by ecotronic; 16-07-2017 at 11:59.
159 1.8 MPI
166 2.0 TS (ex)
а пък може да живеем в някакъв микро свят, част от по голям
Не всички, които се скитат, са изгубени.
Малий ,квантовата механика щом я метнахте,раутата става дебела.
А аз все още не моа сметна за колко дни Земята ша се завръти около Слънчо ,ако масите им са пет пъти по-големи ,а разтоянието между тях е три пъти по-голямо.
Некой да знае нещо по този въпрос? Туй се води обикновенна механика.
Само моля по-простичко.
Тука може да не отчитате влиянието върху скоростта на хода на времето на база увеличената маса и променената скорост на обектите,за да се опрости сметката и да мога да зацепя .
P.S. За по- лесно приемаме ,че към момента Замята обикааля около Слънцето точно за 365 дни и не отчитаме промяната в силата на привличане поради увеличеното разтояние.Демек опростяваме още нещата.Все едно са вързани с канап.
Last edited by 546; 16-07-2017 at 20:18.
Пътна проверка. Полицаят пита:
Защо не спряхте, когато Ви свирех?
Ами не чух клаксона.
Така ще напиша - превишил скоростта на звука.....
Не всички, които се скитат, са изгубени.
Ако говорим за кръгова орбита, орбиталната скорост е:
V = ((M2^2 *G/((M2+M1)*R))^0,5
където:
M2 е масата на централното тяло
M1 e масата на спътника
G e гравитационната константа (6,67428E-11)
R e разстоянието между двете.
и така:
Масите от условието са:
M2 = 5*1,989E30 = 9,945E30 kg
M1 = 5*5,972E24 = 2,986E25 kg
разстоянието от условието е:
R = 3*1,496E11 = 4,488E11 m.
Като заместим в горната формула и извършим пресмятането, се получава:
V = 38457 m/s
За да опростим още малко сметките, можем да пренебрегнем диаметрите на двете тела, тъй като те са пренебрежимо малки в сравнение с разстоянието между тях. И така приемаме, че радиусът на окръжността по която се движи спътникът е равен на разстоянието между двете тела, т.е:
r = 4,488E11 m.
Това озачава, че дължината на орбитата е:
L = 2,82E12 m.
Времето за което спътникът ще измине дължината на орбитата е:
T = L/V = 73328652 sec.
T = 848,7 дни (2,33 земни години)
От това по-просто - здраве
Last edited by ecotronic; 17-07-2017 at 02:39.
159 1.8 MPI
166 2.0 TS (ex)
Тия сметки са за масивни спътници.
Когато се смятат орбити и скорости на изкуствени спътници, поради относително малката им маса, напрактика M1 се пренебрегва и формулата става още по-проста:
V = (G x M / R)^0,5
където М е масата на централното тяло.
Важният извод, който може да се направи в този случай е, че орбитата на един изкуствен спътник зависи единствено и само от неговата скорост и не зависи от масата му.
Дори и масата на Земята може да се пренебрегне, когато се смята нейната орбита около слънцето.
Ако някой махне земята и на нейно място постави една кафеварка, кафеварката ще обикаля около слънцето по същата орбита и за същото време.
Точно това твърди и Айнщайн - че гравитацията всъщност не е сила а огъване на пространството около масивните тела. А спътниците не се движат по затворени криви (орбити) а се движат по права линия в огънато пространство.
Last edited by ecotronic; 16-07-2017 at 22:21.
159 1.8 MPI
166 2.0 TS (ex)
По- полека с правенето на изводи,че получавам панически атаки,като се присетя,че някои хора ги правят тези сметки на ум.
Добре,че Айнщайн е бил евреин,а Хитлер художник.
Last edited by 546; 16-07-2017 at 22:44.