На истинските Българи, честит Национален празник( 137 години от освобождението на България от турско робство).
На последователите на Рамадан Кунев и сие, fuck off.
Printable View
На истинските Българи, честит Национален празник( 137 години от освобождението на България от турско робство).
На последователите на Рамадан Кунев и сие, fuck off.
Честит и на теб и на всички Българи.
Честит да ви е и от мен
За съжаление вече не сме независими.
Честит празник на всички!!!
https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.n...bdc37627b6c641
Е ти си шампиона на лизането... а и не съм запознат с твоите методи
Аз не празнувам но това не пречи да Ви поздравя с празника!
Честит Национален празник братя българи!
Честит празник на всички, които се чувстват българи! Хубаво е на този ден да се обединим всички и да не се дърляме за простотии!
Днес случайно бях на този канал когато вървяха новини ,и не се стърпях да ви постна новините им за 3-ти Март!
На 3-ти Март не трябвало да се чества!
Кво освобождение, то било баш окупация, и през турско било по добре!
България никога през над 1300 годишната си история не била по просперираща и независима отколкото е в момента!
За капак слушах президента, който благодари на всички участвали в Руско-Турската война-финландци;румънци;украйнци и други!!!
http://vbox7.com/play:adfa34b92d
http://vbox7.com/play:de51aa31b3
http://vbox7.com/play:de51aa31b3
Нека уточним 3 март 1878 година е ден на освобождението на България от турско робство.
Ще си позволя да копирам някои факти.
Манифест за провъзгласяване независимостта на
България
/прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново/
„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!“
"106 години независима България!
от ЕКИП "БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ" на 22 СЕПТЕМВРИ 2014 в ЕМБЛЕМАТИЧНИ СЪБИТИЯ
Датата 22 септември 1908 година завинаги остава в българската историография като един от моментите, в които българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка успява да извлече максимума за държавата, който в този момент е обвяването на независимостта на България. В следващите редове ще разгледаме подробно събитията, довели до този безспорен успех на българската дипломация, реакцията на Великите сили и причините това събитие да се случи точно през есента на 1908 година. Традиционно ще започнем разказа си от по-далеч – още от Освобождението, за да разгледаме как се зараждат причините, които логично довеждат до обявяването на независимостта на 22 септември 1908 година.
Санстефанска България – идеалът на поколения българи
Успешните военни действия на руската армия и българското опълчение от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си. Вследствие на това, през март месец 1878 година, в Сан Стефано започват мирни преговори, които довеждат до подписването на едноименния мирен договор. Според него българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници, които обхващат близо 180 000 км² площ. Това обаче не се харесва на Великите сили, които освен, че не желаят създаването на една амбициозна и силна държава, виждат в България един огромен проводник на руско влияние на Балканския полуостров. Това логично довежда до ревизирането на Санстефанския мирен договор само няколко месеца по-късно и приемането на нов, далеч по-неизгоден за България. Той остава в историята като Берлински мирен договор и според клаузите му Северна България заедно със Софийски окръг се обособява в Княжество България. Южна, под името Източна Румелия, макар и с пълна административна автономия, остава под политическата и военната власт на султана, а Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати в пределите на Османската империя. Българският народ е покрусен от тези решения и през следващите десетилетия основната цел на българския политически елит става обединението на всички българи в една държава. Първата крачка е направена през 1885 година, когато след блестящо проведена акция е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Страната обаче остава васално княжество на Османската империя, което се превръща в една от основните пречки за довършването на започнатото обединително дело.
Причините васалитета на България да спира порива на държавата към национално обединение са няколко. Първо като васално княжество България няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Освен това върху територията на държавата се разпростират всички клаузи на т.нар. „режим на капитулации“, който представлява система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните търговци. Всичко това (ниските мита и такси) подбива изключително много дейността и пазара на българите, което оказва негативно влияние върху младата икономика на държавата. Освен всичко България няма право да има министерство на външните работи, както и дипломатически и търговски представители в други страни, трябва да приема всички икономически задължения, наложени от Османската империя, а и не на последно място е задължена да плаща ежегоден данък. Освен всички тези причини обаче трябва да се отчете и икономическото състояние на България в началото на XX век, което също допринася идеята за обявяване на независимостта да става все по-актуална.
След Съединението през 1885 година България започва да се развива с темпове, които удивяват целия свят, а доказателство за това е, че някои западни анализатори започват да я наричат Япония на Балканите. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Пример за това е фактът, че София се превръща в една от първите европейски столици, по чиито улици се движат трамваи, както и сериозния напредък в изграждането на железопътната мрежа – до 1909 година тя вече е с дължина над 300 километра. Целият този възход ярко контрастира с факта, че международния статут на държавата е княжество, васално на Османската империя, а освен всичко други в последните години на този васалитет много от клаузите се превръщат във формалност и не са спазвани. Така постепенно, 30 години след Освобождението на България, извоюването на независимостта се превръща в една от основните цели на политическия елит на държавата. Трябва да се отбележи, че такива опити са правени още през 1897 година още по време на управлението на Константин Стоилов, но те тогава се оказват неуспешни. През 1908 година международната обстановка, обаче, ясно показва, че решителният момент е настъпил.
Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, в която е обявен актът на независимостта.
Също така трябва да се отбележи, че княз Фердинанд от отдавна има желание да отхвърли зависимостта на България от Османската империя. Поради това в началото на 1908 година той поставя на власт правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов. По това време партията клони в своите пристрастия към Русия и лагера на Антантата. Князът на свой ред е ориентиран към другия лагер и смята, че избора на едно русофилско правителство ще доведе до известен консенсус в позициите на великите сили при евентуално отхвърляне на васалитета към Високата порта. Благоприятният момент настъпва през 1908 година, когато изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Виена, която няма никакво намерение да връща областта на Турция, се явява готова да наруши клаузите на Берлинския договор. Международната обстановка е благоприятна понеже великите сили са заети в подготовката си за очакваната война.
Първите конкретни призиви за обявяване на независимостта през 1908 година идват от българския дипломатически агент в Цариград, Иван Ст. Гешов. След като на 30 август на празненствата по случай рождения ден на султана на империята, той не е поканен под претекста, че България е васална държава и няма право да присъства със своя делегация на събитието, обстановката се нажежава и се стига до отзоваването на Гешов в България. Малинов смята, че моментът е подходящ, но князът не се съгласява.
Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.
Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.
Преломен момент се оказва избухването на младотурската революция през месец юни. Султанът е принуден да обяви за възобновена конституцията на Османската империя от 1876 година, а младотурското движение започва пропагандирането на идеята за единна отоманска нация. До революцията главно влияние над империята има Германия, но в нея Англия вижда възможност да възвърне своите позиции. Така те започват с всякакви възможни средства да търсят сближаване с движението извършило революцията. Турция се озовава в затруднено положение. Междувременно на 6 септември избухват масови стачки в Източните железници, които са на българска територия, но формално са собственост на Османската империя. Българското правителство се възползва от създалата се ситуация, присвоява си железниците и ги национализира. Малинов отново заявява на Фердинанд, че времето за обявяване на независимостта е подходящо, но той за пореден път не е съгласен. Русия на свой ред съветва българите да изчакат първо Австро- Унгария да скъса с Берлинския договор и чак след това те. На 10 септември се провежда среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща. Императорът заявява своето желание да анексира договора на 24 септември.
Вследствие на всичко това българското правителство окончателно взима решение независимостта да бъде обявена преди погазването на договора от Австро- Унгария. За дата е определен 21 септември 1908 година. На 20 септември княза слиза на дунавския бряг, където е посрещнат от Малинов. Той го уведомява за решението, взето от правителството му, и Фердинанд се съгласява. Единствено той иска актът да бъде отложен с един ден. Така на 22 септември при подобаваща тържественост независимостта на България е обявена в църквата “ Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. Там в присъствието на министрите пред събралото се множество царят прочита предварително подготвения манифест. Целият български народ ликува. България вече е равноправно царство, а Фердинанд получава титлата цар. Бързо вестта достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия. Актът от 22 септември не само, че издига независимият статут на България, но и дава надежда на народа за постигането на националното обединение.
След обявяването на независимостта българският политически елит започва насочва вниманието си към международното признание на акта. Най-засегнатата страна в случая – Турция се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно. На практика България не заплаща нищо на Турция, поради причината, че Русия се с съгласила да опрости около 80 милиона от репарациите, които турците трябва да им платят заради Освободителната война. България пък трябва да изплати тези милиони на Русия, но в рамките на повече от 70 години. По този начин е притъпено недоволството на най-ощетената държава – Турция. Великите сили признават официално независимостта чак на 6 април 1909 година.
Обявяването на независимостта е едно от най- големите постижения на дипломацията ни. Макар че сме свикнали да го приемаме като един напълно формален акт, то е сред един от онези моменти, които трябва да помним, и с които трябва да се гордеем.""
Забележете - "Според него българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници, които обхващат близо 180 000 км² площ. Това обаче не се харесва на Великите сили, които освен, че не желаят създаването на една амбициозна и силна държава, виждат в България един огромен проводник на руско влияние на Балканския полуостров. Това логично довежда до ревизирането на Санстефанския мирен договор само няколко месеца по-късно и приемането на нов, далеч по-неизгоден за България. Той остава в историята като Берлински мирен договор и според клаузите му Северна България заедно със Софийски окръг се обособява в Княжество България. Южна, под името Източна Румелия, макар и с пълна административна автономия, остава под политическата и военната власт на султана, а Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати в пределите на Османската империя." - благодарение на европейските сили сме разпокъсани и съкрушени икономически, някаква странна аналогия правя със премането ни в НАТО и ЕС.Вярно , още не сме разпокъсани /териториално/ но икономиката ни селското стопанство отбраната на страната са унищожени.
Въпреки всичко ние успяхме да загубим своята независимост по различни причини защото сме разеденинени, егоистични алчни субекти живеещи ден за ден, загубили своята чест и достойнство и национално съзнание.Ще цитирам един българин който казва това което аз няма дар слово да изразя но чувствам.
"Срамът ми няма да измие Позорът от Робството, но
признателността ми ще го превърне в „проклятието”
за всички, които го създадоха, множат и продават
като „Свобода” и „Независимост”
И след 600 години исторически признато робство, българите доказват, че още не са се наробували.
Робството не е само социално-обществен строй и социално-икономическа система от миналото, то е феномен на съществуването доказващ се чрез съвременните форми на робство: религиозно, финансово, икономическо, партийно, политическо… и медийно, невидими с „простото око” на невежеството и мозъчния контрол.
Част от мозъчният контрол над робите включва празнуване на тяхната независимост само от разума, който единствен може да им покаже и да докаже, че „Няма по-безнадеждни роби от тези, които вярват, че са свободни.” Йохан Волфган фон Гьоте (1749-1832 г.)
Пример за робство „невидимо с простото око” на невежеството и мозъчния контрол е наложеното на България след 10-ти ноември 1989 г., в което се спазва религиозната и робовладелска традиция „Крадецът най-силно да вика: Дръжте крадеца!”
Във „Величието и падението на робите в България”, на 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест се обявява независимостта на България от васалната й подчиненост към Високата порта на Османската империя.
След Първата световна война (1914-1918 г.) празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III (по нов стил на 5 октомври), а след Втората световна война (1939-1945 г.) празникът е забранен като Монархо-фашистки, след Трите Национални катастрофи на България предизвикани от Фердинанд І Сакскобургготски и синът му Борис ІІІ Сакскобургготски, през времето на тяхното царуване.
Деветдесет години по-късно с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г., „22 септември” отново е обявен за Национален празник, в който България официално празнува и ликува (вместо да лекува) двойна васална зависимост – от Високата порта на султан брЮксел, Вавилонската бЛудница и Четвъртия РАЙх ЕС, и от Високата порта на Федералния резерв, Белия (Со)дом и Новия световен ред на ЦИоНИЗМА, чиято пресечена точка е (сата)НАТО – като съвременното „Разпятие на запАДА”, върху което демократично е приковано и прогресивно агонизира цялото човечество.
Двете противоконституционни (чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от КРБ) и престъпни (чл. 169б., 169в. и чл. 103 от НК) зависимости наложени на България и на българите не са точно васални а хибридно демократично робство – доказващо пропагандното и западно зомбиране на робите – умопобъркано вярващи, че са свободни демократично да избират робовладелците си, които отдавна са „избрани” в Новия световен ред на робокрацията наричана и налагана като „Демокрация”.
В ползата от вредата на ДИверсията (двойната версия) за „Независимостта на България като нейното Робство”, националните предатели направили възможно след 10-то ноември 1989 г. поредното заробване на България и поредното заробването на българите, дори нямат идея, че празнуват един Висш акт на хуманизъм, който с цивилизационното пренаписване на Историята не само на България от новите робовладелци на човечеството, се прави опит да бъде изтрит от паметта на поколенията.
За да бъде призната провъзгласената независимост на България, Османската империя иска обезщетение от България, което означава Нова война. За да избегне нов военен конфликт на Балканите руската дипломация се включва в ролята на посредник и постига договореност, в която опростява дълга на Османската империя към Руската империя останал от Руско-турската война (1877-1878 г.), в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официалното признаване става исторически фАКТ на 6 април 1909 г. когато в Истанбул се подписва Българо-турският протокол признаващ вече обявената независимост на 22 септември 1908 г., а следващите 10 дни и европейските сили признават България за царство и за независима държава.
На днешния ден – след 106 г. на „величия и падения”, един национален Цирей като реформиран „червен вятър” в „синя пришка”, в условията на двойно и хибридно робство много по-зловещо и по-успешно от класическото робство с нелепа шутовщина ще гримасничи „интелектуално” и ще плещи бАНАЛНИТЕ си робовладелски мантри за „цивилизационният български избор на Робството на евРОБОлшеВИЗМА и Робството на Американибализма”, и ще словоблудства за „ЕВРопЕЙСКАТА принадлежност на България” превърната след 01.01.2007 г. в Нигерия на Балканите.
По-отвратителното и по-позорно в практикувания мозъчен котрол на зомбирането на българите е, че тези мегапрестъпления и българоубийства, Циреят на запАДА приписва като идеалите на: Ботев, Левски… и всички отдали живота си Свободата на Отечеството, което евроболшевиките на Брюксел и либерастите на Вашингтон превърнаха в Бащиния на западни корпорации, в евроцигания за развъждане на удобната но пагубна неграмотност, в содомия на блудства с ПАтРиотИЧНА поквара и канибалско лицемерие, и в офшорен битак на партийни измекяри, политически помияри, НПО-твари… и на съдебните тъпанари, които ги направиха възможни и които престъпно и майцепродажно ги покровителстват.
На днешния ден – след 106 г. на васалство към Германия и след забравени 6 века исторически признато робство – българската нация отново е изгубила Националното си самосъзнание – в 25 годишното платено и инженерно омерзяване на 45 годишен период от собствената си История; изгубила е Националната си идентичност – в имитаторства на обречени общества като робовладелски и канибалски; изгубила е Националната си чест в оцеляването и в просперирането на всяка безчестна и престъпна цена; и съвсем логично е изгубила и Националната си свобода – продадена за стъклените мъниста на запада, включващи: интереси, печалби, лукс, проституция… и поквара, и изключващи носенето на отговорност за престъпления и геноцид.
На днешния ден, като Ден първи в намиране на себе си, българската нация може да си спомни актът на висш хуманизъм, в който Русия жертва злато като цената за отнетия живот на нейни поданици, за да спаси живота на български поданици, които руският народ счита за свои „братя славяни и християни” – освободени от 5-вековна османска похот и ислямски гнет.
На днешния ден всеки българин, ако все още безвъзвратно не е загубил човешки облик може мълчаливо и без показността на по(л)зата да се поклони (не в кръста а в сърцето си) към актът на висш хуманизъм, в който е спасен живота на българи, сред които никой не може да каже дали не са били и неговите фамилни предци.
На днешния ден всеки българин, ако все още безвъзвратно не е загубил духовната си връзка с българското минало, колкото и обругавано да е било от неговите врагове, като настоящите „приятели”, „партньори” и робовладелци на България, е длъжен да се види в ролята на МЪЛЧАЛИВ СЪУЧАСТНИК в престъпленията на запада и в държавния тероризъм на САЩ и ЕС спрямо гражданите на Русия и Новорусия, които никой не може да каже дали не са потомци на някои от онези горди богатири и човеколюбиви „братушки”, които преди 142 г. воюваха и умираха за Свободата на България.
Днес техните горди и свободолюбиви наследници, които само западните робовладелци и техните нацистки главорези, медийни прасета, малоумни мекерета и безродни джуджета наричат: „агресори”, „терористи”… и „проруски сепаратисти”, дават пример на българите и на целия оскотял от лукс и подивял от самодоволство и канибалско щастие западен свят, че не всичко се купува с пари и с много пари, и че ако преди един век Русия плати със злато за спасяването на десетки хиляди човешки живота и за съхраняването на стотици хиляди семейни щастия и човешки съдби, днес хора се убиват за да се печели злато в най-мръсния бизнес на запада – този на Световната война вече и като Хибридна война, в една от които България военнопрестъпно беше превърната в Геноцидна държава, а в друга Украйна военнопрестъпно се превръща в Бастион на Неонацизма, Полигон на Еврофашизма и Шведската маса Американибализма.
На днешния ден – 106 г. след обявяване Независимостта на България, тя отново е окована, празнува и ликува най-позорните си робски окови – превърната в робинята на Адолф Меркел и в проститутката на Обама бин Ладен от шайката овластени национални предатели, престъпни рецидивисти и криминални дегенерати, пропуснали онази част от Световната история, в която Нацистите публично изгаряха книги и история за целите на написването на „нови книги” и „нова световна история” на Новия световен ред, след като преди това отвъд Океана един геноцид над местното континентално население на Америка колонизаторски подменено с престъпниците, робовладелците… и отрепките на цялото човечество създаде (ю)„нация”, способна и през ХХІ в. да съществува единствено чрез: Геноцид, Колониализъм, Робовладелство, Кражби на мозъци… и Психотерапия.
На днешния ден – 106 г. след обявяване Независимостта на България, се покланям пред актът на Висш хуманизъм, който първо трябва да бъде изтрит с пилата на конформизма и робокрацията от мозъчните гънки на Българската национална памет, за да бъде подменен с омраза към руския народ, който съвременната Робокрация налагана като западната „демокрация” също опустоши като всичко, до което се е докосвала – след като направи психопатичното си откритие „Най-добрият индианец е мъртвият индианец”, приложено в създаването на „Най-добрата демокрация – като мъртвата демокрация”.
На днешния ден – 106 г. след обявяване Независимостта на България, отговарям на всички онези: дипломирани българоубийци, канонизирани кръвопийци, НПО-некрофили със ЗапАДНО финансиране и ГМО-дебили платено русофобстващи по медии и форуми:
Като мутанти на покварата е невъзможно да откриете, че славянската душевност е необятна и колкото да крадете от нея в задоволяването на клептоманския си нагон, никога няма да я ограбите.
Като дилетанти на мозъчният контрол е невъзможно да направите от една арийска свиня (по ариецът Гьобелс), нещо повече от западно прасе, което пропагандно парфюмирано и луксозно омотано в празнични гирлянди зомбирано вярва, че е Коледна елха.
Като обскуранти на войната е невъзможно да победите в новата четвърта световна хибридна война, която започнахте след „Пировата по-БЕДА” на Третата световна хибридна война, защото не познавате бавно действащата отрова на победата и защото в Менталната Еволюция на човечеството (МЕЧ), който меч вади – от МЕЧ умира.
Не искам прошка от никого и на никого няма да я дам. Срамът ми, че не успях да продотвратя Позора на поредното Българско робство винаги ще ме следва като сянката на отвращението от „спасители на отечеството и душата” – като брокери на лъжата, банкери на вината, дилъри на злината и сводници на свинята.
На днешния ден – 106 г. след обявяване на вече изгубената Независимост на България, като Ден първи, в който българите като човеци и като нация отново могат да се отправят в търсене на Свободата от заблуди и в намиране на себе си в Независимостта от ЗЛатОТО, не искам прошка от никого, защото дори такава да ми бъде дадена от жертвите на ЕС (ЕВРопЕЙСКАТА Содомия), САЩ (Садизмът на америКАНСКОТО Щастие да живееш на кредит, който цялото човечество изплаща с: мизерия, болести, конфликти, геноциди… и войни) и (сата)НАТО (Луцеферианството на Нацизмът на Американския Тероризъм и Олигофренизъм), Аз никога няма да си простя.
Петър Г. Кривенчев
22.09.2014 г.
Гр. Пловдив
Ето ги мъдростите на президента
http://www.focus-news.net/news/2015/...kato-edin.html
---------- Post added at 20:56 ---------- Previous post was at 20:42 ----------
Аз се чудя , тоя брадатия дето толкова е доволен че се е отървал от окупантите , не вижда ли мизерията зад себе си и дрехите/дрипите в които е облечен ????
Срам ме е че съм българин, заради президента, заради политиците, заради българския народ за който най святото са кечето с кисело зеле и пиячката.Няма друга нация която да търпи толкова нагло и безочливо изопачяване на историята му.Европа ли плати репарации на Турция или Русия!!! за да се случи независимоста на България.Нелепо е да споменаваш Руско - турската война а да не споменаваш руснаците в нея.Да я кръстят Украинско-турска тогава.Долни измекяри, тоя народ не заслужава тази земя, не заслужава тази история, не заслужава кръвта на загиналите заради които сте се пръкнали на тая свещена земя.Одите да целувате черни задници и да слушате чужди химни.